Повече за Wii-mote

И такааа, продължаваме темата за Wii Remote – контролерът на Nintendo Wii конзолите.

Този път акцентът ще бъде върху самото дистанционно и най-вече на базата на какъв хардуер е самото то и какви възможности ни дава.

Третата финална статия на тема Wii-mote (Wii-станционното) ще бъде за това как да го свържем и ползваме към компютъра, след като вече сме се запознали със самото дистанционно и сме си направили сами USB сензорен панел за компютъра…

И все пак да се върнем към фокуса на този материал, а именно да разгледаме обстойно самият контролер на конзолата, за да установим защо той е толкова интересен и дори наричан революционен от много хора.

Преди да може да надникнем във вътрешността на контролера ще трябва да го разглобим и тук се сблъскваме с първия проблем. Става дума за винтовете, които са използват за захващане на компонентите, както на дистанционното, така и на самата конзола. Те са с малко нестандартни глави, тройна звезда, вместо стандартно разпространените четворки. За щастие решение на проблема има, просто е нужен подходящия комплект с инструменти (стандартна права отвертка не върши работа).

Елементите на контролера са доста на брой, като изпълнението и изработката са на много високо ново, както се казва предвидени са доста дребни допълнения, които правят продукта устойчив на интелигентността на всякакви потребители. Всъщност единственият проблем е извън самото дистанционно, който обаче е в следствие на не достатъчно кадърни бета тестери, но за това след малко.

В горната част на капака, освен контактните повърхности и самите бутони за управление, се намира и високоговорителя (черния кръг), които използва две метални пластини за връзка към платката. Самият високоговорител не е предвиден за възпроизвеждане на особено качествени звуци, като за момента неговото управление не е изцяло налично за ползване от PC потребителите, които ползват Wii-mote на техния компютър. Самият протокол за комуникация и предаване на звуковата информация към контролера в дистанционното не е разгадан изцяло, но дори в момента може да се подават по-прости звуци от компютъра. Така или иначе наличието на звук издаван от дистанционното не е от особено голямо значение за повечето потребители…

Преди малко стана дума за наличието на проблем с Wii-станционните. Този проблем се изразява в не достатъчно добре предвидената връзка за ръка, която идва в комплект с контролера. Оказа се, че във вихъра на някоя игра тази връзка може да се скъса и дистанционното да излети от ръката ви и да доведе до повреда на телевизора или друго имущество. От Nintendo реагираха доста бързо, като обявиха безплатна подмяна на връзките за ръка с по-дебели такива, но това е валидно само ако сте си купили конзолата, а не само отделно дистанционно за нея. Така или иначе, ако и вашето (както е на снимката) Wii-станционно е от първите с по-тънка връзка за ръка просто внимавайте когато го размахвате… 😉

„B“ бутонът единствен се намира в долната част на контролера, като той може да играе ролята и на един вид „спусък“ за някои от бъдещите приложения на дистанционното за някое от заглавията за Wii. Така или иначе разположението и формата на бутона изискват малко по-сериозна конструкция, която да служи за отчитане на натискането му. Именно това виждате на втората снимка, специална придържаща планка за контактната повърхност отчитаща натискането на бутона. Тази помощна пластмасова конструкция служи за придържането и на моторчето използвано за осъществяването на вибрацията на контролера.

Червеният бутон в долната част на контролера, който се намира под капачето за батериите, служи за преминаване в режим на очакване на връзка с конзолата. И тъй като неговото положение е малко неудобно, особено за често активиране, то може да използвате по-удобната бутона комбинация от 1 + 2 на контролера, за да предизвикате влизането в този режим.

Черната пластмаса, която стои отпред на контролера играе ролята на филтър за обикновена „видима от човек“ светлина, като биват пропускани само източниците в инфрачервения спектър. Това е необходимо да се елиминира негативното влияние, което може да причинят външни източници на светлина. Този филтър се намира директно пред Инфрачервената (IR) камера в предната част на контролера, като неговата роля е да пропуска само (или поне предимно) светлината излъчвана от сензорния панел.

Ето я и самата инфрачервена камера, която е монохромна, но с висока резолюция (1024×768 пиксела). Идеята за високата разделителна способност е именно във възможността за много прецизно отчитане на движението на дистанционното, когато разбира се то е насочено към сензорния панел, който от своя страна излъчва насочващата светлина. Именно благодарение на тази камера и наличието на сензорен панел (Sensor Bar) вие може да използвате Wii Контролера и за прецизно управление на курсора на мишката, или с други думи да елиминирате нуждата то ползване на мишка изобщо.

Малко по-назад от камерата (от същата долна страна на платката, нищо че на снимките е обърната нагоре) се намира контактната площадка за бутона „B“ и зад нея може да видите моторчето, което служи за реализацията на функцията вибрация на дистанционното. Ако не сте разглобявали мобилен телефон, то трябва да знаете, че и там принципа за вибрирането на телефона е същият.

Още малко по-назад от долната страна на платката попадаме на Broadcom BCM2042 чип, който всъщност е „сърцето“ на дистанционното и който всъщност се грижи за обслужването на безжичната Bluetooth комуникация с конзолата или с компютъра (по избор на потребителя). Именно благодарение на този чип и използваният от него стандартен Bluetooth HID протокол за комуникация, който от своя страна е на базата на USB HID стандарт (HID = Human Interface Device) връзката на контролера с компютъра е лесно осъществима.

Накрая на платката (от тази страна) виждаме две от контактните площадки за батериите, зад които се намира кондензатор. Именно този кондензатор би следвало да служи за нещо като кратко „резервно захранване“ за случаи на кратка и неочаквана загуба на захранването от батериите. Или може би идеята му е да компенсира нуждата от допълнително захранване при включване на някое от допълненията в намиращият се до него порт за разширение на контролера. В този порт може да включите зарядно за батериите (ако използвате акумулаторни такива) или да добавите Nunchuk или класическия контролер за Wii.

От горната страна на платката няма толкова интересни компоненти, тъй като по-голямата част от нейната повърхност е заета от контактните площадки за различните бутони на контролера. Все пак има какво да отбележим, като например чипа с маркировка ADXL330, които се намира вляво от бутона „A“ и под кръстчето за управление. Имено този дребен чип е т.нар. акселерометър, който служи за отчитане на движението на контролера по трите различни оси – X, Y и Z.

Rohm H7824HE e чипа, който играе ролята на усилвател на получавания от дистанционното звуков сигнал, които в последствие бива възпроизвеждан от вградения високоговорител.

Общо взето това са компонентите изграждащи едно Wii-станционно, а доколко това изпълнение е революционно е съвсем друг въпрос. Всъщност не толкова използваните компоненти, а по-скоро начина, по който те са комбинирани в компактният и удобен за управление контролер, както разбира се и интерпретацията на подаваните данни превръща този продукт в интересен. А наличието на възможност за лесна връзка и ползване в комбинация с обикновен компютър, който е оборудван с Bluetooth адаптер превръщат Wii Remote в още по-интересен продукт. Това, което е най-удобно обаче е възможността дори обикновения потребител да конфигурира работата на Wii контролера по желаният за него начин за всяко едно компютърно приложение или дори игра. За да разберете как да свържете контролера към вашия компютър, както и как да реализирате управлението на компютъра ще трябва да прочетете и ТЕЗИ СТАТИИ :