На повечето от вас може да са известни нещата относно въздушно охлаждане компютрите, които ще засегнем в тази статия, но има и друга част, които тепърва се запознават по-обстойно с тази теория за разположението на вентилаторите и въздушния поток в компютърната кутия.
Кутията на компютъра и охлаждането
Компютърната кутия е мястото, където за удобство разполагаме всички компоненти. Панелите за охлаждане са местата, където може да закрепим вентилаторите. Обикновено това става с помощта на болтове или допълнителни планки, които се предлагат в комплект с кутията.
При всички ценови класове на кутиите, охлаждащи вентилатори могат да бъдат поставени отпред (в зоната, където се поставя твърдият диск) и в задната част (под захранването). На задния панел в най-лошия случай трябва да има поне един панел. Често при евтините кутии са налични два такива. На предния панел обикновено има място, или за един 120-милиметров вентилатор, или за два 80-милиметрови. На горния и долния капак също е възможно да присъства място за вентилатор.
Обемът на кутията, дори и на най-големите такива, се оказва недостатъчен за самобалансирането на количеството топлина. По-специално внимание винаги се обръща на най-горещите компоненти, които за щастие при ATX стандарта са събрани на едно място. Това са именно процесорът, паметта, чипсета и, разбира се, видео картите.
По-конкретно, температурата на съвременните CPU-та и чипсети e около 40 градуса по Целзий. Видеокартите, дори енергоефективните, държат над 60 °C в спокоен режим, а да не говорим за много продукти от високия клас, където отиваме над 80 °C. Паметта, независимо дали е DDR2, DDR3 или DDR4, също се поддържа около 35 °C в ненатоварено състояние (с адекватно охлаждане и при нормална стайна температура).
Разположение на вентилаторите в кутията за оптимален въздушен поток
Както знаем от физиката студеният въздух стои отдолу, а топлият над него. Нашата работа е просто добре да съобразим поставянето на вентилаторите. Дебитът на входящия и изходящия въздух също трябва да се вземе под внимание – в идеалния случай съотношението е 1:1 (т.е. колкото обем е вкаран, толкова трябва да бъде и изкаран). Следователно, вентилаторът/вентилаторите на задния панел (под захранването) трябва да бъдат обърнати в посока, в която да изкарват топлия въздух. Вентилаторът на захранването също извежда топлината навън, което ще рече, че допълнителни охладители са добре дошли за PSU-то – те ще олекотят работата му и понижат неговата температура. При възможност за поставяне на два вентилатора, погрижете се те да работят в една и съща посока, в името на обща цел. Ако от два с еднакъв дебит единият е „вкарващ“, а другият- „изкарващ“, то ще се затвори някакъв цикъл между самите тях, без да оказва някакво влияние на температурата на хардуерните компоненти. Става ясно, че два вентилатора в противоположни посоки взаимно се изключват от гледна точка на ефективност.
Ако имате място за вентилатор на горния капак, неговата работа трябва е свързана с извеждането на топлия въздух от кутията.
Осигуряването на правилен по посока въздушен поток не е достатъчно условие, тъй като по време на пътешествието на „струята“ из вашата кутия, ред незначителни на пръв поглед фактори са в състояние да я възпрепятстват.
Едни от най-големите врагове на въздушното охлаждане са IDE PATA кабелите, които все още намират приложение в персоналните машини. Това са онези широки лентови кабели, които заемат доста пространство, особено ако са повече от един. Да се надяваме, че нямате флопи, защото тогава става още по-страшно.
При SATA кабелите, които от години се наложиха, такъв проблем вече не съществува. Но излишната дължина често може да е поредната пречка за въздушния поток. Можете да погледнете и материалите по-долу, които ще ви помогнат да се справите с проблема с кабелите:
- Sleeving гайд
- Поставяне на Sleeving Kit
- Кръгли IDE кабели със слийвинг кит
- Бебе Сата кабел
- Скъсяване на SATA кабели
Както споменахме, най-често „вкарващият“ вентилатор е позициониран в непосредствена близост до твърдия диск. Затова е необходимо да откриете баланса в разположението му – не допускайте голяма част влизащия въздух да се „блъска“ в него, но едновременно с това го поставете така, че да се охлажда. Ако не сте сигурни къде е най-удачно, просто опитайте няколко позиции, като следите температурите със специализиран за целта софтуер (EVEREST ще свърши работа).
Дори и да успеете да създадете идеалния въздушен поток в кутията, това ще безсмислено, в случай че някой от независимите хардуерни компоненти по някакъв начин не успява да отдаде непотребното количество топлина.
Най-често това се дължи на запрашен охладител или неконтактуващ радиатор. Затова почиствайте системно охлаждащите елементи и използвайте качествена термопаста. Термопастата е веществото, което осигурява контакт между чипа и охлаждащия го метал. Избягвайте закупуването на евтините силиконови такива, които с времето се втвърдяват и все повече намаляват площта на контактуващата повърхност.
В случай, че имате желанието да подсилите охлаждането на процесора, винаги има начини. Дори и да звучи налудничаво, един от тях е да прикрепите допълнителен вентилатор към радиатора, който да помага на основния (ако има такъв). Приспособяването му може да стане чрез свински опашки, лепило и т.н., като имате предвид, че гаранцията на претърпелия модификации охладител ще отпадне. Ако се решите да добавите вентилатор на CPU-то, включете го във въздушния поток – посоката на струята да е навън.
Същото може да направите за чипсета и оперативната памет, ако нямате желание да си закупите специализирано охлаждане. Можете да погледнете материалите по-долу, за да добиете повече информация за това как сами да си направите такива системи:
- Охладител за памет
- Fan Card – как да си направим сами
- Как да добавим втори вентилатор на захранването
Вземете под внимание и максималния брой вентилатори, които може да включите към конекторите на дънната платка и/или захранването. Увеличението в консумацията също не бива да остане пренебрегнато.
АКО се колебаете при какви условия вашият вентилатор ще работи като „вкарващ“ и кога като „изкарващ“, то знайте, че обикновено от лицевата си част той „загребва“ въздуха и го прекарва през обратната. Най-елементарният начин да установите посоката на струята е лист хартия – ще се ориентирате по отклонението му.
По размер вентилаторите се делят на 25, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 92, 120 – милиметрови, има и по-големи. Най-често използваните са 80 мм. и 120 мм. Вижте още малко допълнителна информация за вентилаторите. Най-разпространените начините на закрепване на перката са sleeve bearing (втулка) и ball bearing (лагер). Първите притежават по-кратък живот и при тях нивото на триене е много високо. Ball bearing е по-новата технология, която допринася за по-дълго време на живот и надеждност. Алтернативни закрепвания са rifle bearing и magnetic bearing.
От много време насам, знаем, съществуват „светещи“ вентилатори. А те светят, защото производителят им е поставил светодиоди (LED), което съвсем леко покачва консумацията. Ако сте човек с вкус, то пред вас стои възможността да направите своята охлаждаща система не само ефективна, но и красива. Можете да си закупите такъв вентилатор или сами да си добавите светодиоди. Вижте материалите по тази тема:
Източник: Download.BG
Редакция: Poltargaista
